Тайната история на вилицата

За предмет, който днес поставяме на масата без изобщо да се замисляме, вилицата има изненадващо драматична история. Наричали са я излишна, греховна, разточителна, женствена и дори „оръдие на дявола“. И всичките тези епитети за нещо, чиято единствена задача е да пренесе храната от чинията до устата.

Днес вилицата е универсален символ на етикета на хранене. Но това невинаги е било така. Пътят ѝ от противоречив аксесоар до задължителен спътник на масата е история за култура, социални различия, съпротива и дори малко скандал.

Нека се върнем там, където всичко започва.

В началото: ръце, ножове и… пак ръце

През по-голямата част от човешката история хората са се хранили с ръце. Не защото са били невъзпитани, а защото така е било прието.

Типичната средновековна трапеза е включвала:

• нож (обикновено собствен, носен от дома)
• лъжица (ако си имал късмет)
• хляб (използван като чиния)
• и, разбира се, ръцете 
   

Храната често се е сервирала на големи парчета, предназначени за споделяне. Идеята да я набождаш деликатно с метален зъбец би изглеждала абсурдна.

И така, кога нещата се променят?

Византия и първият „скандал с вилицата“

Най-ранните вилици за хранене се появяват във Византийската империя около VII–IX век.

Те били елегантни, с два зъба, изработени от злато или сребро, и се използвали основно от аристокрацията.

И тук историята става наистина пикантна.

Когато византийска принцеса се омъжва за представител на венецианския двор през XI век, тя носи със себе си и своите вилици, което шокира всички. Венецианските хроники описват вилицата като излишен лукс и символ на морална слабост.

Историкът Джеймс Крос Гиблин дори цитира тогавашно мнение:
„Бог в мъдростта си е дал на човека естествени вилици - пръстите му. Да ги замениш с изкуствени метални е обида към Него.“

Да. Хората наистина са се обиждали от вилици.

Ще минат векове, преди Италия напълно да ги приеме… но когато това се случва, всичко се променя.

Италия – родното място на модерната култура на хранене

По време на Ренесанса, Италия се превръща в център на кулинарната изтънченост.

Изискани дворове, фини сладкиши, сложни сосове… изведнъж вилицата започва да има практичен смисъл.

Италианската аристокрация я използва:

• за да пази дрехите си чисти
• за да се справя с хлъзгавата паста
• за да се храни с елегантност
   

Пътешественици от Франция и Англия първоначално се подигравали на италианците…
След което тихомълком се приспособили към навика, след като разбрали, че всъщност работи.

До XVII век вилицата вече е символ на изисканост в цяла Италия.

Франция, Англия и бавното европейско приемане

Вилицата се разпространява из Европа на вълни.

Франция

Французите първоначално се съпротивлявали. Едва по времето на Луи XIV вилиците вече се възприемат като стилни, елегантни и модерни.

Англия

Англия се съпротивлява най-дълго.

Когато вилицата се появява там в началото на XVII век, лондончани я намират за странна. Писателят Томас Кориат публично използва вилица и е подложен на толкова подигравки, че хората започват да го наричат „Виличният Кориат“.

И все пак, без да иска, той поставя началото на тенденцията.

До XVIII век Англия напълно приема вилицата като част от ежедневието.

Индустриалната революция - вилицата става масова

Истинската демократизация на вилицата идва с масовото производство.

Фабриките правят приборите достъпни. Ресторантите стандартизират подредбата на масите. Домакинствата започват да купуват пълни комплекти за хранене.

Вилицата вече не е лукс, а необходимост.

С масовото използване идват и иновациите:

• четири зъба за по-добър баланс
• извита форма за загребване
• специализирани вилици за риба, стриди, салати и сладкиши

Трапезата започва да изглежда като внимателно създадено преживяване.

Днес вилицата е символ на модерното гостоприемство

Лесно е да забравим колко нова всъщност е тази промяна.

Само за няколко века вилицата преминава от:
→ греховна в странна 
→ странна в модерна 
→ модерна в универсална

Днес ресторантите използват вилиците не просто като инструменти, а като част от преживяването:

• теглото им влияе на възприеманото качество
• формата им може да повлияе на вкуса
• начинът, по който са подредени, задава тона на обслужването

Добре подбраната вилица казва на госта:
„В добри ръце си. Наслади се на преживяването.“

А днес тя стои на масата ви, полирана и готова, сякаш винаги е била там.